В Европа има няколко важни контейнерни центъра, които са ключови точки за глобалната индустрия на веригата за доставки. Контейнерният сектор се развива все повече в повечето европейски пристанища през последните години, повишавайки конкурентоспособността между съседните центрове.

По-долу са събрани данни за обема на контейнерите за 2022 г. и представя списъка с най-натоварените контейнерни пристанища в Европа за последната година. Също така да видим  и къде сме ние с българските пристанища Бургас и Варна като контейнерен товарооборот.

1. Пристанище Ротердам, Холандия – 14,4 милиона TEU* (-5,5%)

Пристанището на Ротердам остава на първо място сред европейските контейнерни пристанища за поредна година, доближавайки се до 14,5 милиона TEU през 2022 г. Общият товарен капацитет на холандското пристанище остава непроменен през предходната година, достигайки около 468 милиона метрични тона.

Междувременно най-голямото европейско пристанище постигна подобрени финансови резултати през последната година, като приходите се повишиха с 6,9% до 876 милиона щатски долара, оперативните резултати преди лихви, амортизация и данъци (EBITDA) се увеличиха с 6,1% до 576 милиона щатски долара, но нетният резултат остава без промяна на 262,3 милиона щатски долара.

 

2. Пристанище Антверпен-Брюж, Белгия – 13,5 милиона TEU (-5,2%)

На второ място се намира пристанището Антверпен-Брюж, което е обработило 13,5 милиона TEU, като контейнерният му трафик е спаднал с 5,2% в сравнение с данните за 2021 г.

Важно е да се отбележи, че двете белгийски пристанища Антверпен и Зеебрюге завършиха сливането си през април 2022 г. и официално започна работа като обединеното пристанище Антверпен-Брюж.

 

3. Пристанище Хамбург, Германия – 8,3 милиона TEU през 2022 г. (-5,1%)

Основното пристанище на Германия е с 8,3 милиона TEU за периода от януари до декември 2022 г., въпреки спада от 5,1% на годишна база.

Не е имало такава разлика между вноса и износа на пристанището в Хамбург през предходната година. Германското пристанище отчита 4,2 млн. TEU за внос и 4,1 млн. TEU за износ, които намаляват съответно с 6,1% и 4,1%.

Важно е да се отбележи окончателното неотдавнашно споразумение между пристанището на Хамбург и COSCO за придобиване на миноритарен дял в Container Terminal Tollerort GmbH (CTT) от китайския корабен гигант, което предизвика известни опасения в германското правителство относно влиянието на Китай върху пристанищната индустрия на страната.

 

4. Пристанище Валенсия, Испания – 5,1 милиона TEU през 2022 г. (-9,4%)

На четвърто място, пристанището на Валенсия е обработило 5,1 милиона TEU през 2022 г., като обемите му са намалели с 9,4% в сравнение с нивата от предходната година.

Броят на транзитните контейнери във Валенсия през 2022 г. е намалял с 16,91% до 2 059 665 единици, докато броят на празните контейнери е намалял с 5,54%.

През същия период 79 365 321 тона продукти са били изпратени през испанското пристанище, което означава спад от 6,92%.

 

5. Пристанище Пирея, Гърция – 5 милиона TEU през 2022 г. (-6,0%)

Пристанището на Пирея е обработило 5 милиона TEU през 2022 г. и остана на пето място в класацията на европейските контейнерни пристанища със спад от 6% на годишна база.

От друга страна, Piraeus Port Authority (PPA) отчита подобрени финансови резултати за предходната година, отчитайки ръст от 26,2% на своя оборот, достигайки 208 милиона щатски долара.

Трябва да се отбележи, че гръцкото пристанище постига огромен растеж през последните години след придобиването от COSCO на мажоритарния дял в пристанището през 2016 г. По-специално, пристанището на Пирея отбеляза удивителен ръст на контейнерите от 264% от 2007 до 2022 г., но през последните три години има спад с 11,5% на контейнерите, според PortEconomics.

 

6. Пристанище Алхесирас, Испания – 4,8 милиона TEU през 2022 г. (-0,8%) 

Въпреки че пристанището на Алхесирас отчита относително стабилен капацитет на контейнери през 2022 г., в сравнение с данните за 2021 г., испанското пристанище спечели едно място в класацията поради значителния спад в обемите на контейнерите на пристанището на Бремерхафен.

Пристанището на Алхесирас обработи 4,8 милиона TEU през 2022 г., което представлява леко свиване от 0,8% в сравнение с обемите от предходната година.

 

7. Пристанище Бремерхафен, Германия – 4,6 милиона TEU през 2022 г. (-8,9%)

Както споменахме по-рано, германското пристанище падна до седмо място след намаление от 8,9% в обемите на контейнерите. Пристанището на Бремерхафен е обработило 4,6 милиона TEU и 47,3 милиона тона през 2022 г.

Пристанището на Бремерхафен, което е второто пристанище на Германия, включено в списъка, също е претърпяло спад на контейнерите през последните три години, тъй като е отбелязал спад на обемите с 5,9% през 2019 г.

 

8. Пристанището на Барселона, Испания – 3,5 милиона TEU (-0,2%)

На осмо място, пристанището на Барселона е обработило 3,5 милиона TEU през 2022 г., отчитайки стабилна тенденция в сравнение с броя на контейнерите за 2021 г.

Пристанището на Барселона премина границата от 70,9 милиона тона общ трафик през 2022 г., което представлява ръст от 6,9%, отбелязвайки нов рекорд: след силното възстановяване от предходната година, тази година отбелязва увеличение спрямо предишната рекордна цифра от 67,8 милиона тона, постигната през 2018 г.

 

9. Пристанище Джоя Тауро, Италия – 3,4 милиона TEU през 2022 г. (+7,1%) 

Италианското пристанище е първото в списъка, което е постигнало годишен ръст на контейнерите. Пристанище Gioia Tauro Port е обработило 3,4 милиона TEUs през 2022 г., което означава увеличение от 7,1% в сравнение с броя на контейнерите за 2021 г.

По подобен начин италианският контейнерен хъб също отбелязва огромен ръст от 33,6% в своите контейнерни обеми в периода 2019-2022 г., когато повечето пристанища отчетоха свиване на контейнерния обем поради пандемията Covid-19

 

10. Пристанище HAROPA, Франция – 3,1 милиона TEU през 2022 г. (+1%)

На десето място, пристанището HAROPA обработи 3,1 милиона TEU през 2022 г., отбелязвайки 1% увеличение спрямо 2021 г., превръщайки се във второто пристанище в списъка с по-висока производителност в сравнение с предходната година.

HAROPA Port, пристанищен комплекс във Франция, включващ пристанищата на Хавър, Руан и Париж, отчита морски капацитет от 85,1 милиона тона за 2022 г., което представлява леко увеличение от 2% на годишна база.

 

Къде сме ние?

Българските контейнерни терминали на пристанищата в Бургас и Варна имат ръст през последните години но са много далеч от големите терминали. В момента и двата порта обработват почти еднакви количества от около 180 000 – 200 000 TEU на година. Анализите на световните икономически организации са до 2030г. товарооборота да се увеличи до около 500 000 TEU общо за двете т.е. за България.

 

контейнерен терминал Бургас

контейнерен терминал Варна

 

Бавния растеж се дължи на няколко фактора като основните си остават следните:

  • Бавната обработка на документите от страна на Българските митници, които дори нямат денонощен цикъл на работа. Повечето контейнери (80-90%) са на режими с проверки (скенери и физически контрол) от отдели, които имат стандартно работно време от понеделник до петък и това много силно ограничава времето за работа и съответно проверка.
  • Освен това и основните получатели в последствие са фирми в страната и особено големите градове София и Пловдив, като сухопътния транспорт за доставка на контейнерите също е много скъп. Тепърва се пробва вариант с блок влак и доставка на контейнери до депо в София но това не решава въпросите до другите градове.
  • Времето за доставка на контейнер от Китай и Индия до български пристанища е средно около 40-45 дни, докато до гръцките е около 22-25 дни. Тук фактора за закъснение си е 100% на контейнерните линии и няма как да се влияе на тези сроковете поради прехвърляне на самите контейнери от големите контейнеровози на малки рифър кораби и престой по пристанищата в Турция, Гърция и Италия.
  • Бавното и понякога неадекватно действие на контролиращи държавни органи в лицето на БАБХ, РЗИ, КЗП и други подобни.

Поради голяма част от тези причини някои фирми от южна България и София предпочитат да си получават контейнерите в Гърция на пристанища Пирея или Солун.  Има загуби на товарооборот от пристанищата ни, на финансови загуби от транспортьори, на митнически агенции, служби за контрол от такси и всички свързани по веригата за доставки. Съответно и се плащат по-малко данъци и такси към държавата.

От това губят всички по веригата и най-лошото е, че държавата не се интересува от тези факти и не взема никакви мерки да стимулира процеса. Дори напротив. Последните 2 години се наблюдава явна тенденция от страна на държавата в лицето на Агенция митници да саботира процеса на доставки през пристанищата. Особено ясно изразен с неофициално забранения митнически режими 4200, който можеше да доведе само приходи на всички по веригата но не и желание за реализация от страна на държавата. Много големи фирми се преориентираха да внасят през по-голямото пристанище в Констанца, Ръмъния.

Надяваме се държавните органите да преосмислят стратегиите си за влошения бизнес климат и неясното бъдеще за развитието на международната търговия чрез контейнерни и корабни превози на стоки и товари в страната.

 

*TEU – Еквивалентната единица двадесет фута (съкратено TEU или teu) е неточна единица за товарен капацитет, често използвана за контейнерни кораби и контейнерни пристанища. Базира се на обема на интермодален контейнер с дължина 20 фута (6,1 м), метална кутия със стандартен размер, която може лесно да се прехвърля между различни видове транспорт, като кораби, влакове и камиони.