2018 г. е силна за сектора, но през тази предстоят ключови събития: концесия на летище София, решение за камионите в Европа, въвеждане на тол-такса.

Няколко големи събития се придвижват все по-напред в транспорта. Концесията на летище София. Все по-голямата роля на частните пристанища за сметка на държавните им съседи по залив. Негативното развитие по пакета „Мобилност“ в Брюксел, който има за цел да ограничи конкуренцията на компаниите от Източна Европа, и въвеждането на тол-системата в България, която ще оскъпи транспортната услуга на вътрешния пазар.
На фона на тези големи промени, които тепърва ще променят пътя пред бизнеса, изминалата 2018 г. беше нелоша за транспорта, като повечето от най-големите компании в сектора имат ръст на приходите си, а средно за първите 20 компании увеличението е 13%. Годината е била и печеливша, като освен държавните жп компании и общинските дружества за градски транспорт само „България ер“ завършва с негативен финансов резултат.
Най-неубедително и без никаква изненада е представянето на лидера в класацията Национална компания „Железопътна инфраструктура“, като държавното дружество, отговорно за жп линиите и гарите в страната, увеличава загубата си до внушителните 81.6 млн. лв. Съществено разместване има в челата тройка, като на втора позиция излиза концесионерът на пристанище Бургас, измествайки миналогодишния подгласник – спедитора „Гопет транс“, на четвърта позиция.

Големият ръст

Компанията с най-силен скок в класацията на най-големите транспортни компании е концесионерът на пристанище Бургас „БМФ Порт Бургас“ на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Приходите на оператора са се увеличили със 105% за една година и тя от осма излиза на втора позиция след държавната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Тя може да се похвали и с най-високата рентабилност – 36%, като печалбата на дружеството концесионер достига почти 110 млн. лв.

„БМФ Порт Бургас“ стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперира съответно терминалите за насипни товари „Бургас-изток – 2“ и за контейнери – „Бургас-запад“. За взимането на концесията помогна приватизацията на Параходство „Български морски флот“ от братя Домусчиеви. Докато в корабния бизнес те срещнаха някои затруднения със срива в световния пазар и дори се опитаха да се стигне до промяна на приватизационния договор така, че да инвестират в по-малко кораби, в пристанищния бизнес нещата изглеждат доста обещаващи. За държавния оператор в съседство „Пристанище Бургас“ остана силно ограничено поле за изява и бизнес, като това е на път да се случи и във Варненския залив в полза на пристанището на ТЕЦ „Варна“ на Ахмед Доган.

Все пак големият ръст на приходите се дължи на еднократен ефект, който се обуславя от няколко кумулативни фактора, а именно промяна в счетоводната политика на компанията и завършване на голям инфраструктурен проект, който е отчетен еднократно като голям приход от инвестирани суми за извършени строителни и монтажни работи и дейности по поддържане, рехабилитация, реконструкция и разширение на Пристанищните Терминали, обясняват от компанията. Колкото до печалбата от дружеството класифицират постигнатия резултат като „еднократен“. Средногодишният ръст на товарооборота за последните 3 години е в рамките на около 15%. За 2018г. спрямо 2017 г. той расте с 12%, като в структурно отношение наливните товари имат прираст, поради привличането на новия товар – сярна киселина.

Общата сума на инвестираните средства от 2012г. до момента е над 130 млн. евро. Един от частните терминали на пристанище Бургас – този за течни горива, влезе през тази година в публичното полезрение, след като вече бившият генерален директор на „Лукойл България“ Валентин Златев публично обяви, кой е основният клиент на терминала на Кирил Домусчиев – „Инса ойл“. От 2018 г. „Инса ойл“ е и наемател и на данъчния склад за течни горива на пристанището.

Други инвестиции са направени в съоръжения за разтоварване на втечнен газ пропан-бутан, в силозен комплекс за обработване на зърнени товари и др. От 2017 г. най-големият товародател на пристанището по думите на Георги Домусчиев е „Аурубис България“. За нуждите на медодобивния комбинат от Пирдоп са изградени нов склад за обработка и съхранение на меден концентрат на стойност 15 млн. евро и терминал за обработка и съхранение на сярна киселина на стойност 14 млн. евро. Инвеститор е концесионерът, а медодобивният завод се ангажира да използва съоръжението минимум 20 години напред и да гарантира определени количества товари.

През лятото на миналата година от „БМФ Порт Бургас“ съобщиха, че са изградили и пуснали в експлоатация нова логистична база, която ще получава, съхранява и претоварва оборудване за разработването на петролните полета в Казахстан. Тя е изградена по договор с белгийската компания Sarens, която операторът на нефтеното находище TengizChevrOil (ТСО) е избрал за основен доставчик за операциите и разширението на пристанището в Бургас.

През 2018 г. беше завършен и първи етап на мащабната инвестиция за изграждане на едно допълнително дълбоководно корабно място на територията на „Бургас Изток – 2“ и два броя допълнителни корабни места. Така кейовия фронт на терминала е бил удължен с повече от 400 метра.

За 2019 г. от пристанището очакват умерен ръст на обработваните товари в рамките на до 5%, което няма да се отрази в ръст на приходите и рентабилността на „БМФ Порт Бургас“ смятат от дружеството.

Списание Капитал